Български празници

1 ноември-Ден на народните будители

Денят на народните будители е български национален празник,който се чества всяка година на 1 ноември.Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение,съхранили през вековете духовните ценности на нацията, сред които Паисий, Софроний, Левски, Ботев, Раковски, Вазов и мн. други.
1 ноември е денят на онези, които преди много години запалиха искрата на културата и просветата в душите на българския народ.А и на всички онези, които в съвременното общество мисионерски се грижат за културното и духовното израстване на нашия народ.

Рождество Христово,Коледа-25 декември

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощна Коледа.Коледарите обикаляли домовете и благославяли техните стопани.Те пеели обредни песни:                                                                                       

Стани нине господине,
господине-болярине.
Заспал ли си-събуди се!
Пиян ли си-отрезви се!
Отвори ни чемшир-порти,
чемшир-порти,стари врати,
че ти идем добри гости,
добри гости-коледари
и ти носим добри вести

.На този ден семействата взаимно си гостуват.И ако празничната софра на Бъдни вечер е от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден.Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни.На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден,а на третия,който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан,празнуват и тези,които носят неговото име.Според народното вярване от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни,наричани "мръсни", "погани","караконджовски".През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало,докато не пропеят първи петли.Жените не перели,не предели,не тъчали.Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 ануари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.През "мръсните" дни в някои български краища са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обряд.

1 януари-Васильовден

На този ден народът ни посреща новата година и извършва множество обреди, свързани с това.Още преди зазоряване децата между 5 и 12 години, въоражени със сурвачки-дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ушаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда сурвакане.Със сурвачката се удря леко по гърба сурвакания човек, докато детето нарежда пожеланията си за здраве и берекет.Понякога се сурвакат и животни за плодородие.

Сурва ,весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!

На този ден се извършвали и гадания.смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предслазване на бъдещето.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна.Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка.Пече се баница или пита с дрянови късмети.
На Васильовден празнуват имен ден всички, носещи името Васил, Василка, Веселин или Веселина.

              1 март-баба Марта                

Носенето на мартеница е български народен обичай.На този ден стопанката на дома ставала рано,измитала двора и запалвала буен огън.Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня,за да ги болест не вестява,да им е весело през цялата година.После им връзвали мартенички, усукани с бели и червени конци.Когато  долитала първата лястовичка или щъркел,децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка.Според друго поверие мартеницата се слага под камък и след няколко дена се гледа какво има под него.Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други, по-едри буболечки- сполука с едър добитък.Това е било някога!

И днес хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта.И до днес е запазен този свиден народен обичай.Мартеницата е символ на мир,любов, здраве и щастие.В белият цвят е втъкана чистотата и искреността, а в червения здравето и приятелската обич.С красота срещу злото-как хубаво го е измислил народът!

3 март-Освобождението на България

                        

На този ден отбелязваме края на Руско-Турската освободителна война и Освобождението на България от петвековното Османско робство.Наричаме този ден национален празник на България.

8 март-ден на мама

Лазаровден

Пролетните празници Лазаровден и Цветница са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието.Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.Те са съобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи:възраждането,възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.
Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка,тоест към пораждащото начало и за това обредността е женска, в нея участват само моми.Тя осигурява здраве и плодородие, предотвратява суша и градушка и изобщо проникването на злото в бита и живота.


Момите,участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат грабнати от змей.Шествието,ритуалното обикаляне на домовете и песните-благопожелания имат характер на вербална магия,целяща щастие и берекет.Някъде в обреда на лазарките участват "булка и момък"-едно малко момиче, облечено в сватбени дрехи,а по-голямото е с калпак и мъжки дрехи.Те разиграват притчата за възкръсването на Лазар, на когото също предстояла женитба.
В едно село обикновено има по няколко групи лазарки.Бъдещите лазарки се събират предварително, за да си припомнят старите песни и да научат нови.Събират се на св.Четирдесет мъченици (9 март) и до Лазаровден се подготвят.

Великден

Един от най-големите християнски празници е Великден-Възкресение.Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята,за да спаси хората от греховете им.Проповядвал доброто и любов между тях.Но той бил осъден и разпънат на кръст-на трятия ден възкръснал и за това Великден се празнува три дена.
В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.
На празничната трапеза задължително се отговява(така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове.Всички се чукат с шарени яйца за здраве.
Великденския поздрав е "Христос Возкресе",а отговорът "Воистина Возкресе".