Честита Коледа!
В навечерието на най-светлия християнски празник- Рождество Христово бих искала да благодаря от сърце на всички родолюбиви сънародници в Атланта, които подкрепят българското училище. Не мога да скрия радостта си, че през 2011 година аз и моите колеги получихме силна морална подкрепа от нашите най-верни подръжници- семействата, които водят децата си всяка седмица на училище. Тази подкрепа е най-важна и ценна и ни мотивира да се трудим и да полагаме максимални усилия в работата! Със задоволство споделям и още един успех - през тази година получихме и дарения, под формата на безвъзмезден труд, материални и парични, от местни организации и хора, които решиха да подпомогнат дейността ни. Реших, че е хубаво да публикувам имената на хората и организациите, които допринесоха за развитието на училището. Техният жест е благороден акт и израз на подкрепа и доверие към организацията и нашата работа до сега и ние го оценяваме високо.
Годината в никакъв случай не беше лека, защото не ни се размина огорчението от сблъсъка със злонамерени и недоброжелателни хора, но пък се оказа по-успешна от всички до сега. Казват, че пътят към успеха е труден и трънлив, и че нищо в този живот не се дава даром, а трябва да се извоюва с много работа и усилия. Така съм възпитана и аз, за което благодаря на моите родители.
Коледа е време, в което да се обърнем назад и да се замислим, затова реших да направя кратка ретроспекция от създаването на училището до сега.
Ако трябва да съм честна в началото, когато се впуснах в реализирането на тази идея срещнах много скептични нагласи. Преобладаваха мнения, че това е поредният опит да се направи нещо за българската общност, но едва ли ще просъществува дълго. Аз тогава не разбирах смисъла на тези предупреждения, защото бях само от четири месеца в САЩ и нямах никакви впечатления от българите в чужбина, но и не вярвах, че някой би се усъмнил в искрените ми намерения. В крайна сметка всичко, което исках да направя е да помогна с каквото мога на родителите и в събота или неделя да обърна по няколко часа внимание на децата по български език. Нещо, в което съм уверена, че мога да бъда полезна.
Дойдох в САЩ не за да търся препитание, а за да намеря щастие- в личен и в професионален план. Аз вярвам, че човек може да успее навсякъде и никой не може да му отнеме това, за което мечтае или към което се стреми.
В началото бях публично подкрепена от собственика на местния сайт Ясен Дараков, също така и от собственика на магазин „Балкан“ Николай Цинцаров, който предостави помещение за училището. Безценна беше и помощта на д-р Милен Врабевски, който ни изпрати първите буквари и читанки.
На откриването дойдоха 20 семейства от Атланта. С никое от тях не се познавахме лично. Напълно непознати хора ми повериха децата си и тогава аз осъзнах отговорността, която поех. Казвах си, че в никакъв случай не трябва да разочаровам тези хора и се стараех да давам максималното от себе си.
Правя го и до ден днешен! Наясно съм, че доверие се гради много бавно, отнема доста време, но за съжаление може да рухне само в един миг. Затова трябва постоянна работа, много енергия и усилия. Условията ни тогава бяха повече от първобитни, но пък желанието и ентусиазма бяха многo повече.
Разбрах, че ако нямаме подкрепа от външни източници е невъзможно да оцелеем. Започнах да се интересувам, обръщах се към различни институции и организации, писах проекти и най-щастливият момент настъпи, когато разбрах, че сме одобрен бенефициент по програма „Роден език... „ на МОМН . Сега предстои следващата голяма стъпка- да отговорим на новите критерии спуснати от МОМН и да извоюваме статут. Нещо, за което настоявах лично на форума на Българските училища в Чикаго пред министър Сергей Игнатов през месец май 2011 година.
Има още много какво да се направи и върху какво да се работи, но постигнатото до тук, надявам се ще се съгласите, не е никак малко.
Все още има много български семейства, които се колебаят дали да запишат децата си при нас, но малко по малко броят на децата и учениците ни се увеличава, което е доказателство, че като общност сме осъзнали най-важната ценност, а именно да научим децата си на роден език!
Ще си позволя да цитирам една мисъл от Ангел Каралийчев, която съвпада и с моите убеждения: „ Не може да служи на своя народ и на бъдещето си оня, който не познава и не обича родния си език!“ .
Затова нека да обединим усилия и да действаме, докато е време!
Специално внимание бих искала да отредя на учителите, които работят в Българското училище в Атланта. Техният труд трябва да бъде най-високо оценен и признат!
Благодарност към Маргарита Ганева, която с много внимание и търпение работи със своите възпитаници. Също така и на Дими Узунова, която за толкова кратко време сътвори и реализира чудесни идеи с малчуганите и показа видими резултати в работата си, както и на нейната дъщеричка –слънчевата Вили, която ни помага изключително много и е незаменима в нашия колектив! И не на последно място на Елена Костова, която обгрижва с внимание и нежност децата. Благодарности и към съпруга ми Димитър Чифудов за подкрепата, търпението и безценната помощ, която ми е оказвал във всяко начинание.
Повярвайте , всяка среща с децата ни носи неописуеми радост и удовлетворение. Ние ще продължаваме да работим всеотдайно, докато има хора, които ценят труда, който полагаме. Докато чуваме топлите и насърчителни думи на родителите и усещаме обичта на децата!
Никой не може да ни отнеме това, което сме направили до сега, защото е било с чисти душа и сърце, защото е истинско и защото сме вложили цялата си енергия и сили! Всеки от нас е оставил частица от себе си и то ще се помни!
Благодаря ви!
Честита и вълшебна Коледа!
Силвия Чифудова
„Една от най-великите добрини в живота е това, което правим за другите! “
Списък на дарителите през 2011 г.
1. Сем. Боряна и Васил Мръвкарови
2. Сем. Мариян и Меги Стоянови
3. Сем. Теодора и Светльо Стоянови
4. Сем. Мария и Валентин Червенкови
5. Сем. Георги и Нора Александрови
6. Сем. Ина, Миро и Марти -Георгиеви
7. Сем. Георги и Лили Запрянови
8. Сем. Диана и Николай Цачеви
9. Сем. Минчо и Милена Иванови
10. Сем. Венцислава и Лозан Александрови
11. Сем. Теодора и Марсел Шериф
12. Сем. Жуглови
13. Жанет Захариева
14. Пламен Пламенов-парично дарение
15. Българо-американското дружество в Атланта –парично дарение
16. Фен клуб на Локо ПД в Атланта- подпомогнаха организирането на коледното парти
17. Дончо Донев – подпомогна осигуряването на коледната трапеза за тържеството
18. Сем. Маргарита и Николай Ганеви
19. Сем. Петър и Илиана Малинови
20. Сем. Живка и Емил Малинови
21. Сем. Цветомир и Елеонора Цветкови
22. Сем. Тодор и Екатерина Паляков
23. Сем. Лари и Сия Чекетс
24. Диана Монева
25. Тайлър Феднандер
26. Сем. Мария и Илия Василеви
27. Сем. Иванка и Марин Кандиларови
28. Сем. Димитрови
29. Петя Захариева и Таня Рабишева
30. Стефка Келиванов- книги, глобуси, коледно венче, ястия
31. Сем. Мария и Валентин Райчеви
32. Специална благодарност към Вили Узунова на 16 години за всеотдайната помощ и активното й участие в училищния живот , въпреки натоварената й училищна програма.
Благодарим ви, мили хора! Честита Коледа и щастлива 2012 година! Бъдете благословени!
Last Updated (Sunday, 25 December 2011 01:10)










